Българската общност в Крим

Людмила Радева: Българи от Украйна се възмущават от дългото разглеждане на молбите им за гражданство
07 февруари 2010 | 15:47 | Агенция „Фокус”

Какъв е споменът у кримските българи от преселването от Централна Азия?
Какви юридически проблеми срещат етническите българи в Крим?
Съществува ли проблем с гражданството за българите от Украйна? В какви училища учат българчетата в Крим? Има ли проблем с използването на българския език? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с Людмила Радева, главен редактор на в. „Извор” и член на Управителния съвет на Кримското републиканско дружество на българите „Паисий Хилендарски”.

Фокус: Г-жо Радева, колко души наброява българската общност в Крим?
Людмила Радева: По официалната статистика тук сме 2000 души. За съжаление не сме много, защото българите от Крим, които са живели компактно тук до 1944 година, са били изселени от сталинския режим. Това е една трагична страница за българската диаспора. Те били обвинени за врагове, за сътрудници на окупационния немски режим. Когато съветските войски освободили Крим, те изселват кримските татари, българите, арменците, гърците и още по-рано в началото на войната немците. Има една територия, от която са депортирани тези народи и от 1989 година започва държавна програма за завръщането на тези народи в Крим. За съжаление тя не успява да бъде реализирана цялата и малко от българите се връщат в Крим. Тези цели български села, в които е имало компактно население, в момента ги няма. Това е един от най-големите проблеми – българите нямат компактно население, не може да се направи българско училище.

Фокус: Колко са били българите преди насилственото изселване?
Людмила Радева: Преди това са били 12 500 души според официалната статистика. Сега българите са преселници от Странджа. Още по царско време българите са се преселвали тук в Крим. Царското правителство им е давало много добри условия – земя, освобождавало ги е от данъци, от военна служба. Те са били заможни хора и уважавани и известни деятели. Това обвинение е било напълно несправедливо, не е имало сътрудничество с окупационните войски, напротив, имало е няколко нелегални организации, основани от българи – братя Стоянови, в село Марховка е имало нелегална организация, Иван Генов е оглавявал най-голямото съединение на партизанското движение.
Фокус: Имат ли спомени кримските българи от преселването от Централна Азия?
Людмила Радева: Разбира се. Тези материали са събирани, много от тях са публикувани. Издадена е книга „Българите в Крим”. Тя беше представена в Крим и в Софийския университет. Автори са проф. Иваничка Георгиева и доц. Красимир Стоилов. Вече повече от десет години идват при нас на научни експедиции като етнографи, но книгата не е чисто етнографска. В нея са събрани всички исторически материали, спомени на тези хора, които разказват какво е представлявало. Много несправедливо било изселването – влизат войници от НКВД, обвиняват ги, че са врагове и имат 15 минути да съберат каквото могат в ръцете си. Фактически те оставят имотите си и тръгват в неизвестна посока, качват ги във вагони за добитък и няколко седмици пътуват в ужасни санитарни условия. Много хора измират още по пътя като никой не се грижи за болните. Те са били без храна. Тези, които умирали, са били оставяни до пътя. Тези българи са разпръснати по много райони на бившия Съветски съюз и не ги оставят да се заселят компактно – едни отиват в Урал, други в Башкирия, трети в Северен Казахстан, пръснати в целия Сибир и къде ли не. Много от тези хора се асимилират. Забраняват им да говорят български. Децата вече забравят езика. Само по-възрастните хора, които са се завърнали, те говорят български сега, но са много малко.
Фокус: С какво се занимава българската общност в Крим?
Людмила Радева: Организацията Кримско републиканско дружество на българите „Паисий Хилендарски” е създадено с цел да съдейства за завръщането на тези българи, да ги обедини, да ги подпомогне. То започва да действа преди 15 години. За това време са създадени неделни училища, имаме културен център в Симферопол, в Керч, в Севастопол. Общо 22 български организации влизат в структурата на нашата организация. Където има българи, гледаме да ги обединим и да им помагаме. Празнуваме всички български празници. Издадени са много книги, албуми. В кримския републикански музей имаме постоянна българска етнографска експозиция. В републиканската библиотека има цял отдел българска литература, която ние издаваме или с която се снабдяваме от България.
Фокус: Какви професии упражняват кримските българи?
Людмила Радева: Вече го няма това всички да са занаятчии или нещо такова. Една от активистките на нашето дружество беше художничка, която се занимаваше с приложно изкуство. С нея направихме няколко изложби на гоблени, но не мога да кажа, че има занаят, който да е характерен за всички българи тук. Най-различни професии имат българите тук. Крим е автономна република и имаме свой парламент. Аз работя в парламентарния вестник. Председателят на дружеството е бизнесмен. Има хора, които работят в банки.
Фокус: Съществува ли проблем с получаването на гражданство за етническите българи в Украйна?
Людмила Радева: Има няколко души оттук, които искат да получат гражданство в България. Някои даже са си подали документите и се възмущават, че доста дълго ги разглеждат. За гражданство в Украйна няма проблеми. За съжаление Украйна не признава двойното гражданство. Бихме искали да съществува норма за двойно гражданство, защото много хора биха желали да си останат граждани на Украйна, но и да придобият българско гражданство. Дружеството оказва помощ на българи, които имат някакви юридически проблеми. В момента има проблем с жилищата. Един човек е попаднал на фирма, която е правила някакви далавери, заради които има опасност той да си загуби жилището. Нашите юристи помагат в такива ситуации.
Фокус: Има ли посредници, лица, които се представят за хора, уреждащи българско гражданство с цел облага?
Людмила Радева: Не, при нас няма такива.
Фокус: Какви са отношенията ви с Държавната агенция за българите в чужбина?
Людмила Радева: Ние се познаваме с Райна Манджукова още от времето, когато тя беше експерт в агенцията. Няколко души тогава се обръщахме към агенцията и получавахме подкрепа. В повечето случаи тези, които искат, направо отиват в България и си подават документи за гражданство. С Райна Манджукова се познаваме отпреди десет години, когато беше представянето на филма „Дългото завръщане” на режисьора Константин Чакъров. Той направи филм за българите, за депортацията от Крим. Миналата година като председател на агенцията Манджукова ни гостува на третото издание на международния фестивал „Български срещи”, форум за български фолклор, спортни състезания, изложби. Гости тогава ни бяха посланикът на Република България в Украйна, генералният консул от Одеса. Имаше и колективи от България – ансамбъл „Искър”, Пламен Павлов участва в научните кръгли маси за прабългарите в Крим. Тук има много паметници още от Кубратова България. За съжаление те не са изучават системно. Много важна беше срещата за иницииране на съвместно изучаване на тези паметници от български и украински учени. Тук има археолози, които се занимават с тази тема, но няма такава държавна подкрепа. България трябва да придвижва тези неща. Райна Манджукова е в течение на всички наши проблеми и ни подкрепя.
Фокус: Съществува ли проблем с използването на български език от кримските българи? В какви училища учат българчетата там?
Людмила Радева: В Крим живеят по произход кримски българи, такива, чиито предци са били настанени в Крим и са живели тук. Има също и българи, които са живели в Бесарабия и са се преселили да живеят и работят тук, както и българи от Запорожие, българи от Азия. Всички тези хора говорят на техните диалекти, запазени от години, когато са дошли дядовците им. Това е много интересно. Идвали са много лингвисти и етнографи, които са изучавали тези неща. Българите в Крим са от Странджа, те говорят много архаичен диалект. В училищата вече става дума за изучаване на книжовен български език. Първите неделни училища бяха създадени в градовете Симферопол и Керч. Сега нямаме постоянен клас, но учителките всяка година подготвят на индивидуално ниво няколко деца, които кандидатстват после в България. Миналата година две деца от Крим кандидатстваха и станаха студенти в български ВУЗ-ове. Имаме едно уникално училище в град Стари Крим, откъдето е започнало заселването на българите в Крим. Училището е етническо и всички деца от първи до единадесети клас си избират за изучаване един език на т.нар. кримски народи – български, гръцки, немски. Тази практика продължава вече десет години като хиляда деца (не само българчета) изучават български език. Той е включен в основната програма, не е като в неделното училище. Имахме отзиви от България, те го смятат за много интересен и прогресивен.
Фокус: Ще разкажете ли повече за българските медии в Крим – за вестник „Извор” и другите издания?
Людмила Радева: Българските медии съществуват от самото начало, откакто е създадено дружеството. През 1991 година започна телевизионното предаване „Български срещи”, от 1997 година се появи в. „Извор”, а през 1998 г. – радиопредаването. Всичко това е направено на държавно ниво. В програмата за завръщане на депортираните народи са включени и мероприятия за възраждане на културата и затова имаме такава възможност. Крим е единственият регион в Украйна, където в държавната телевизия и в радиото има предавания на седем езика, включително и на български. Тези предавания са седмични. Редактор на телевизията е Ирина Паничева, а на радиото – Виктория Недева, аз съм редактор на вестника. Скоро вестника вероятно ще има и електронно издание. Става все по-сложно с тази ситуация в Украйна, не успяваме с печатниците да си уредим всички въпроси. В началото на годината се сключва един договор, а по средата на годината всички цени се променят, но ние като държавен вестник не можем да променяме условията. Държавата заплаща само печатните разходи, а останалата работа се върши на обществени начала.
Аделина ГЕОРГИЕВА